Реалните разходи за живот на емигранти в Европа: 8 града, сравнени за емигранти и дигитални номади

Съдържание

• Как да четем тези европейски бюджети
• Месечни бюджети в осем града
• Какво променя най-много бюджета
• Разходи за преместване и планиране на достъпността
• Компромиси с качеството на живот
• Заключителни мисли

Преместването в Европа може да изглежда достъпно, докато в изчислението не влязат депозитите за наем, частното здравно осигуряване, данъците, училищните такси и краткосрочното настаняване. Това реалистично сравнение на разходите за живот на емигранти използва месечни прогнози за планиране за Мадрид, Валенсия, Лисабон, Порто, Милано, Палермо, Берлин и Лайпциг.

Цифрите по-долу са в евро и представляват комфортен, но не луксозен начин на живот преди данък върху доходите на физическите лица. Те предполагат дългосрочно жилище, редовен местен транспорт, домашно готвене няколко пъти седмично и известни разходи за свободното време.

Как да тълкуваме тези европейски бюджети

Най-важното предположение е жилищното настаняване. Апартамент с една спалня в централен квартал може да струва стотици евро повече от подобен дом близо до метро или железопътна връзка извън центъра.

Таблица също така изключва таксите за обучение в международни училища, собствеността на автомобил и големите пътувания. Тези разходи могат лесно да добавят от 500 до 2000 евро или повече на месец, в зависимост от домакинството.

Това са диапазони за планиране, а не официални средни стойности за градовете. Националните данни за цените потвърждават, че Португалия и Испания като цяло са под Германия по отношение на общите нива на цените на домакинствата, докато местните пазари на жилища могат да обърнат този модел в популярните квартали за емигранти. (ssb.no)

Месечни бюджети в осем града

Самостоятелен професионалист във Валенсия може да планира следното месечно разпределение:

Този модел показва защо наемът в Испания Португалия Италия Германия варира повече в зависимост от квартала, отколкото в зависимост от държавата. Наемите в центъра на Лисабон могат да се конкурират с тези в Мадрид, докато Порто обикновено предлага повече място за същия бюджет. Милано е скъпо място за жилища и услуги, но Палермо може значително да намали наема. Берлин има силна свързаност и достъп до работа, докато Лайпциг често предлага по-добра стойност за работещите дистанционно, които не е необходимо да живеят в столицата.

За двойките хранителните стоки и комуналните услуги не се удвояват, така че споделянето на жилище създава значителни спестявания. Семействата са изправени пред обратния проблем. Жилищата с две или три спални струват повече и разходите за обучение в Европа, които новодошлите често подценяват, могат да се превърнат в най-големия разход след наема.

Общественият транспорт е като цяло сравним в тези градове, въпреки че Берлин и Милано може да изискват по-големи месечни разходи поради по-широките зони за пътуване. Притежаването на автомобил променя изчислението напълно, като добавя гориво, застраховка, поддръжка, паркинг и регистрация.

Коя европейска държава е най-евтина за емигранти?

За тези осем варианта, Палермо в Италия и Порто в Португалия обикновено предлагат най-ниските общи месечни бюджети. Палермо е особено привлекателен за пенсионери и двойки, които могат да приемат по-бавна бюрокрация, по-горещи лета и по-малко възможности за работа в международен план.

Порто предлага добра свързаност и силна международна общност, но наличността на жилища може да бъде ограничена. Най-евтиният вариант рядко е най-добрият избор, ако създава скъпи визови, данъчни, здравни или транспортни усложнения.

Какво променя най-много бюджета

Наемът, данъците и здравеопазването са категориите, които варират най-много между държавите и типовете домакинства. Хранителните стоки, мобилните услуги, ежедневното хранене и основните домакински стоки са по-общо сравними, въпреки че вносните продукти могат да бъдат забележимо скъпи навсякъде.

Сезонността е друг основен проблем. Краткосрочният наем в Лисабон, Валенсия или Палермо може да струва от 30% до 100% повече през лятото, отколкото договореният дългосрочен наем. Дигиталните номади трябва да избягват да съставят годишен бюджет от обяви за едномесечен наем.

За здравно осигуряване емигрантите в Европа първо трябва да определят коя публична или частна система на държавата се прилага за тях. Покритието зависи от местоживеене, заетост, социалноосигурителен статус и вид виза, а не само от националност. [Насоките за здравно осигуряване при живеене в чужбина] (https://europa.eu/youreurope/citizens/health/when-living-abroad/health-insurance-cover/index_en.htm) на ЕС са полезна отправна точка. (europa.eu)

Комуналните услуги в цяла Европа са трудни за сравнение, тъй като договорите за отопление, климатизация, ефективност на сградите и енергия се различават. Бюджетирайте 100–220 евро на месец за малък апартамент, след което увеличете тази сума за по-стари жилища, по-големи семейства или силно лятно охлаждане.

Разходи за преместване и планиране на достъпността

Преди пристигането си предвидете еднократни разходи, като например:

• Наем за първия месец плюс депозит за един или два месеца
• Временно настаняване, докато търсите жилище под наем
• Самолетни билети и свръхбагаж
• Мебели, кухненско оборудване и спално бельо
• Визови или правни такси
• Заверен превод на документи и апостил
• Местна регистрация, данъчни номера и карти за пребиваване

Реалистичен начален фонд често е 5000–12 000 евро за самостоятелно преместване и 12 000–25 000 евро за семейство.

Моята предпочитана рамка за калкулатор на разходите за живот е проста:

Required monthly income = living costs + taxes + savings target + annual expenses ÷ 12

Например, ако двойка във Валенсия се нуждае от 2900 евро за разходи за живот, 700 евро за данъци, 500 евро за спестявания и 2400 евро годишно за полети и подновявания, необходимият месечен доход е приблизително 4300 евро.

Може ли някой да живее в чужбина с 1000 долара на месец?

Не е удобно в центъра на Мадрид, Лисабон, Милано, Берлин или Валенсия. Пенсионер с безплатно жилище може да се справи в Палермо или Порто, но наемателят ще се нуждае от споделено настаняване, ограничени разходи за свободното време и внимателно планиране на здравеопазването.

Типичният пакет за емигранти може да включва заплата, жилищна помощ, здравно осигуряване, полети за преместване, правна подкрепа и понякога училищни такси. Работещите от разстояние и пенсионерите обикновено трябва сами да финансират тези обезщетения.

Компромиси с качеството на живот

Мадрид и Берлин предлагат по-големи професионални общности и силни транспортни мрежи. Валенсия и Порто предлагат по-спокоен ритъм, по-ниски бюджети и по-лесен достъп до живот на открито. Милано е подходящо за хора, които ценят международния бизнес, културата и бързите връзки, докато Палермо предлага топлина и достъпност с по-ограничена административна последователност.

Езикът е важен навсякъде. Английският може да ви помогне да се справите с коуъркинг пространства и групи за емигранти, но испанският, португалският, италианският или немският ще улеснят много банкирането, здравеопазването, ремонтите и дългосрочните приятелства.

За по-широко сравнение на данъците и визите, препоръчвам също да прегледате Испания срещу Португалия срещу Италия срещу Германия за емигранти, преди да изберете дестинация.

Заключителни мисли

Най-евтиният град не е автоматично най-достъпният. По-ниският наем може да бъде компенсиран от слаб транспорт, частно здравеопазване, училищни такси, данъци или многократни краткосрочни премествания. Изградете месечния си бюджет за чужбина около начина на живот, който действително искате, след което добавете 10% до 15% резерв.

Използвайте тези цифри като отправна точка, тествайте доходите или пенсията си спрямо всеки град и проверете правилата за визи и данъци, преди да подпишете договор за наем или да резервирате еднопосочен полет.